Зографският манастир. Българската частица от Света гора СНИМКИ
Край. Останах с една фантазия по-малко. Така стартира описа си българин, видял с очите си българската парченце от Света гора - Зографския манастир. Красивото виртуално преживяване, което ни предоставя , е за всички дами, които в никакъв случай няма да имат опция да отидат на Атон...
Ето част от живописната разходка до българската реликва, илюстрирана с прелестни фотоси:
Отдавна имах предпочитание, по-скоро някаква вътрешна нужда, да видя с очите си една от българските светини – Зографският манастир. Не се надявах доста това да се случи тъй като не е елементарно човек да попадне там.
Монашеската общественост в Света гора е самостоятелна самоуправляваща се административна единица в Гърция, достъпът до която е стеснен. Желаещият да я посети би трябвало да дава отговор на някои условия. Да е мъж (Посещението на дами в Света Гора е неразрешено с императорска вула от 1045 г.) Да е навършил осемнайсет години, православен, кръстен, и да има аргументиран интерес към манастирите. Не стига това, ами от Светата общественост /управляващия орган на Света гора/ са сложили и предел, ограничителен броя на външните лица, които могат да обитават по едно и също време на полуострова. За да получи позволение да посети някой от манастирите, човек би трябвало да подаде молба. Ако го одобрят, получава виза, за която би трябвало да заплати 25 евро. Визата има напълно къс период на деяние.
Не знам за какви заслуги Господ реши да ми даде късмет да осъществя тази своя фантазия, и аз не я пропуснах.
Това, което виждате на фотографията, е остарялата кула на пристанището на Зограф. Самият манастир е на жестоко четири километра във вътрешността в планината. До него се стига по стеснен, лъкатушен път, затрупан в по-голямата си част с огромни обли речни камъни. Когато времето е хубаво, поклонниците го изминават пешком, само че когато вали, от манастира изпращат превоз.
Най-накрая слизаме пред портата на манастира:
Обикаляме и преглеждаме манастира извън и от вътре. Чакаме някой да забележи, че съществуваме.
Влизаме в двора на манастира.
Това е дребната черква. Освен тези двете в манастира има още една черква и седем параклиса.
Един от параклисите.
Поглед към манастира през една дупка в оградата на църквата.
Към манастирската маза.
Няколко фотоси на някои от благосъстоянията в манастирската библиотека.
Започвам с истинския ръкопис, излезнал под ръката на свети Паисий Хилендарски. История славянобългарска.
Острожката библия от 1581 година. Това е първото цялостно издание на Библията на църковно славянски език. Подготвена и издадена под директното управление на православния княз Константин Острожки.
Сега в резюме за манастира Зограф.
Атос, по нашенски Атон, е колос от гръцката митология, който водел продължителна и тежка война с Посейдон, бога на морето. Накрая той изгубил борбата и от проснатото му тяло се появил полуостров Атон. Той е планински полуостров, дълъг 57 км и необятен 7-10 км. Общата му повърхност е 389 кв.км. Най-високият му връх – връх Атон, е висок 2038 км. Част е от Халкидическия полуостров.
Легендата споделя, че Св. Богородица, съпроводена от няколко от апостолите, пътувала за остров Крит, когато вятър отклонил лодката им и те слезли на атонския бряг, някъде там, където през днешния ден е Иверския манастир. Св. Богородица дотолкоз била сграбчена от хубостта на това място, че помолила сина си да отреди тази земя за нейна градина. Той извършил желанието й. В 8. век Божията майка още веднъж удостоила Св. Атон с визитата си и се явила на Атонския пустиножител преподобния Петър, който нарекла собствен чоп. Един път той видял в неизказана светлина Божията Майка и св. Никола. Като стоял пред нея раболепно, я молил да му покаже място за монашеско престояване. Пресвета Дева Мария му дала отговор: " В Атонската планина ще бъде твоят покой - това е моят чоп, даден ми от моя Син и Бог “.
Като монашеска общественост полуостровът се оформя в средата на десети век. През 963 година, монахът св. Атанасий основава манастира Великата Лавра, който и през днешния ден е най-старшият от всички 20 манастира на Атонската Света Гора. Манастирът се е употребил с покровителството на византийските василевси, което способства за бързото му разгръщане и нарастване на неговото благосъстояние и имане.
Няма точна информация по кое време е учреден Зографският манастир. Предполага се, че е станало през 919 година През 980 година за първи път той се загатва в документ, който не го касае директно. При имотна договорка сред два други манастира като граница на парцела обект на договорката, се показва парцела на Зографският манастир. Самият манастир е учреден от трима братя благородници - Аарон, Мойсей и Йоан. Тримата пристигнали на Атон в търсене на усамотено място, надалеч от човешката суетност, където да се отдадат на монашески живот и молебствия. Тримата братя харесали няколко дребни пещери в региона на днешния манастир и се заселили там.
В началото всеки живеел самичък. По-късно към тях се събрали и други хора, само че всички се събирали дружно единствено с цел да извършат някои богослужения. За задачата построили дребна черква. И тук зародил въпросът кой светец да бъде определен за настойник на новия храм. След като не могли да реализират единодушие, те оставили в храма дъската, готова за основна икона на църквата, и се отдръпнали за молитва.
На сутринта видели, че от новия храм излиза мощна светлина. Като отишли, разкрили, че върху празната дъска се е появил обликът на Св. Георги Победоносец. Тъй като обликът се бил появил от единствено себе си, т.е. се е самоизографисал, нарекли храма Св. Георги – зограф. От там пристигнало и името на манастира, който построили по-късно.
Новината за случилото се знамение се разнесла из покрайнината и в църквата пристигнал игуменът на един от прилежащите манастири. Невярващ на думите на братята, той протегнал ръка да пипне самоизографисалата се икона, и пръстът му потопен в дървото. Не залепнал за боята, а потопен в дървото, и той по никакъв метод не съумял да го извади. След като три дни той се молил на Св. Георги да го пусне, най-сетне светецът му се явил и му споделил, че му прости недоверието, само че за урок на останалите хора пръстът му ще остане во веки веков в иконата.
Монасите се принудили да отрежат пръста на игумена, с цел да може той да се освободи. И в действителност на иконата, на лицето на светеца, и през днешния ден се вижда излишък от предната фаланга на човешки пръст. Освен тази икона в храма на манастира се пазят още две чудотворни икони. Втората е тази, пристигнала по море, за която към този момент ви описах. Третата се назовава Св. Георги молдованец, тъй като идва от Молдова. Там тя била владеене на молдовския челник Стефан, който от години водил неравна битка с турците. В доста борби той излизал победител, само че един път крепостта му било обградена от турска армия, превишаваща няколко пъти по бройка неговата. Тогава Стефан цяла нощ се молил на Св. Георги за помощ. Накрая светецът му се явил и му споделил, че ще му помогне и този път да победи, само че по-късно би трябвало да отнесе иконата в новия дом на светеца. Когато Стефан попитал къде е този дом, Св. Георги дал отговор - в Атон, в манастира Зограф. На идващия ден войската на войводата Стефан победила, а той по-късно персонално донесъл иконата до Зографския манастир.
Освен трите чудотворни икони манастира пази още една скъпа икона на Св. Богородица. На нея лицето на божията майка е потъмняло, съвсем черно. Историята на иконата също е забавна. След четвъртия кръстоносен поход на Атон кръстоносците пробвали принудително да накарат монасите на одобряват католицизма. Царял безпорядък. Манастирите били нападани и ограбвани от банди разбойници.
Един ден Божията майка се явила на игумена на манастира и го предизвестила, че към манастира доближава огромна група каталунски разбойници. Игуменът събрал монасите, предал им какво е споделила Богородица и им дал право да избират. Да избягат да се скрият, или да останат с него и да защитят вярата си. Повечето монаси сграбчили най-ценните икони и църковна утвар от църквата и избягали нагоре в гората да се скрият. С игумена в манастира останали осемнайсет монаси и четирима поклонници. Когато бандитите нахлули в манастира, те се заключили в една кула покрай северната стена на манастира и отказали да одобряват католицизма.
Разбойниците натрупали към кулата голям куп дърва и изгорили живи затворените вътре хора. Дълги години в символ на почитание към двайсет и двамата мъченици монасите не разчиствали купа остатъци от кулата. Двеста години по-късно, когато почнали строителството на новото, северно крило на манастира се наложило да разчистят. Намерили и деликатно събрали костите на всички мъченици. Сред купищата камъни, останали от кулата, монасите разкрили и иконата на Св. Богородица, която игуменът бил взел със себе си. Тя освен, че оживяла от пожара, само че и по-късно двеста години, изложена на дъжд и мраз, останала непокътната. Монасите я почистили от боклука и я изложили на видно място в храма. Там си е и до в този момент.
Манастирът е имал и положителни, и неприятни времена. Два пъти разрушаван изцяло и възстановяван още веднъж. В началото на деветдесетте в манастира са останали единствено четиринайсет монаси и съществувал действителен риск гърците да го населят със свои монаси и да го трансфорат в гръцки. За наслада това не се случило. След като ръководството на манастира е поето от днешния свещеник Амвросий, броят на монасите почнал постепенно да пораства и през днешния ден те са към четиридесет.
Не знам другите хора, посетили манастира, по какъв начин са възприели това свое пътешестване. Определено манастирът влияе мощно на всеки, който прекрачи прага му. Сигурен съм, че още дълго ще чувствам неговото въздействие, само че някак си не мога да кажа, че съм ходил на поклонение. Имам чувството, че по-скоро съм бил на екскурзия. Може би бързия и елементарен метод, по който стигнахме до манастира, и се върнахме по-късно. Преди години това пътешестване е отнемало дни. За хората, които са нямали опция да отидат до Йерусалим, и да се поклонят на гроба Господен, е било задоволително три пъти да посетят Атон, с цел да получат правото да се назовават хаджии. Тоест три пътувания до Атон са се равнявали на едно до Йерусалим, а ние отидохме и се върнахме за три дни. Това не пречи да съм признателен на ориста, че ми даде опцията да извърша и тази своя фантазия.
Дано съм съумял да ви дам опция най-малко мъничко и вие да усетите какво съставлява Зограф. Българската парченце от Света гора.
Ето част от живописната разходка до българската реликва, илюстрирана с прелестни фотоси:
Отдавна имах предпочитание, по-скоро някаква вътрешна нужда, да видя с очите си една от българските светини – Зографският манастир. Не се надявах доста това да се случи тъй като не е елементарно човек да попадне там.
Монашеската общественост в Света гора е самостоятелна самоуправляваща се административна единица в Гърция, достъпът до която е стеснен. Желаещият да я посети би трябвало да дава отговор на някои условия. Да е мъж (Посещението на дами в Света Гора е неразрешено с императорска вула от 1045 г.) Да е навършил осемнайсет години, православен, кръстен, и да има аргументиран интерес към манастирите. Не стига това, ами от Светата общественост /управляващия орган на Света гора/ са сложили и предел, ограничителен броя на външните лица, които могат да обитават по едно и също време на полуострова. За да получи позволение да посети някой от манастирите, човек би трябвало да подаде молба. Ако го одобрят, получава виза, за която би трябвало да заплати 25 евро. Визата има напълно къс период на деяние.
Не знам за какви заслуги Господ реши да ми даде късмет да осъществя тази своя фантазия, и аз не я пропуснах.
Това, което виждате на фотографията, е остарялата кула на пристанището на Зограф. Самият манастир е на жестоко четири километра във вътрешността в планината. До него се стига по стеснен, лъкатушен път, затрупан в по-голямата си част с огромни обли речни камъни. Когато времето е хубаво, поклонниците го изминават пешком, само че когато вали, от манастира изпращат превоз.
Най-накрая слизаме пред портата на манастира:
Обикаляме и преглеждаме манастира извън и от вътре. Чакаме някой да забележи, че съществуваме.
Влизаме в двора на манастира.
Това е дребната черква. Освен тези двете в манастира има още една черква и седем параклиса.
Един от параклисите.
Поглед към манастира през една дупка в оградата на църквата.
Към манастирската маза.
Няколко фотоси на някои от благосъстоянията в манастирската библиотека.
Започвам с истинския ръкопис, излезнал под ръката на свети Паисий Хилендарски. История славянобългарска.
Острожката библия от 1581 година. Това е първото цялостно издание на Библията на църковно славянски език. Подготвена и издадена под директното управление на православния княз Константин Острожки.
Сега в резюме за манастира Зограф.
Атос, по нашенски Атон, е колос от гръцката митология, който водел продължителна и тежка война с Посейдон, бога на морето. Накрая той изгубил борбата и от проснатото му тяло се появил полуостров Атон. Той е планински полуостров, дълъг 57 км и необятен 7-10 км. Общата му повърхност е 389 кв.км. Най-високият му връх – връх Атон, е висок 2038 км. Част е от Халкидическия полуостров.
Легендата споделя, че Св. Богородица, съпроводена от няколко от апостолите, пътувала за остров Крит, когато вятър отклонил лодката им и те слезли на атонския бряг, някъде там, където през днешния ден е Иверския манастир. Св. Богородица дотолкоз била сграбчена от хубостта на това място, че помолила сина си да отреди тази земя за нейна градина. Той извършил желанието й. В 8. век Божията майка още веднъж удостоила Св. Атон с визитата си и се явила на Атонския пустиножител преподобния Петър, който нарекла собствен чоп. Един път той видял в неизказана светлина Божията Майка и св. Никола. Като стоял пред нея раболепно, я молил да му покаже място за монашеско престояване. Пресвета Дева Мария му дала отговор: " В Атонската планина ще бъде твоят покой - това е моят чоп, даден ми от моя Син и Бог “.
Като монашеска общественост полуостровът се оформя в средата на десети век. През 963 година, монахът св. Атанасий основава манастира Великата Лавра, който и през днешния ден е най-старшият от всички 20 манастира на Атонската Света Гора. Манастирът се е употребил с покровителството на византийските василевси, което способства за бързото му разгръщане и нарастване на неговото благосъстояние и имане.
Няма точна информация по кое време е учреден Зографският манастир. Предполага се, че е станало през 919 година През 980 година за първи път той се загатва в документ, който не го касае директно. При имотна договорка сред два други манастира като граница на парцела обект на договорката, се показва парцела на Зографският манастир. Самият манастир е учреден от трима братя благородници - Аарон, Мойсей и Йоан. Тримата пристигнали на Атон в търсене на усамотено място, надалеч от човешката суетност, където да се отдадат на монашески живот и молебствия. Тримата братя харесали няколко дребни пещери в региона на днешния манастир и се заселили там.
В началото всеки живеел самичък. По-късно към тях се събрали и други хора, само че всички се събирали дружно единствено с цел да извършат някои богослужения. За задачата построили дребна черква. И тук зародил въпросът кой светец да бъде определен за настойник на новия храм. След като не могли да реализират единодушие, те оставили в храма дъската, готова за основна икона на църквата, и се отдръпнали за молитва.
На сутринта видели, че от новия храм излиза мощна светлина. Като отишли, разкрили, че върху празната дъска се е появил обликът на Св. Георги Победоносец. Тъй като обликът се бил появил от единствено себе си, т.е. се е самоизографисал, нарекли храма Св. Георги – зограф. От там пристигнало и името на манастира, който построили по-късно.
Новината за случилото се знамение се разнесла из покрайнината и в църквата пристигнал игуменът на един от прилежащите манастири. Невярващ на думите на братята, той протегнал ръка да пипне самоизографисалата се икона, и пръстът му потопен в дървото. Не залепнал за боята, а потопен в дървото, и той по никакъв метод не съумял да го извади. След като три дни той се молил на Св. Георги да го пусне, най-сетне светецът му се явил и му споделил, че му прости недоверието, само че за урок на останалите хора пръстът му ще остане во веки веков в иконата.
Монасите се принудили да отрежат пръста на игумена, с цел да може той да се освободи. И в действителност на иконата, на лицето на светеца, и през днешния ден се вижда излишък от предната фаланга на човешки пръст. Освен тази икона в храма на манастира се пазят още две чудотворни икони. Втората е тази, пристигнала по море, за която към този момент ви описах. Третата се назовава Св. Георги молдованец, тъй като идва от Молдова. Там тя била владеене на молдовския челник Стефан, който от години водил неравна битка с турците. В доста борби той излизал победител, само че един път крепостта му било обградена от турска армия, превишаваща няколко пъти по бройка неговата. Тогава Стефан цяла нощ се молил на Св. Георги за помощ. Накрая светецът му се явил и му споделил, че ще му помогне и този път да победи, само че по-късно би трябвало да отнесе иконата в новия дом на светеца. Когато Стефан попитал къде е този дом, Св. Георги дал отговор - в Атон, в манастира Зограф. На идващия ден войската на войводата Стефан победила, а той по-късно персонално донесъл иконата до Зографския манастир.
Освен трите чудотворни икони манастира пази още една скъпа икона на Св. Богородица. На нея лицето на божията майка е потъмняло, съвсем черно. Историята на иконата също е забавна. След четвъртия кръстоносен поход на Атон кръстоносците пробвали принудително да накарат монасите на одобряват католицизма. Царял безпорядък. Манастирите били нападани и ограбвани от банди разбойници.
Един ден Божията майка се явила на игумена на манастира и го предизвестила, че към манастира доближава огромна група каталунски разбойници. Игуменът събрал монасите, предал им какво е споделила Богородица и им дал право да избират. Да избягат да се скрият, или да останат с него и да защитят вярата си. Повечето монаси сграбчили най-ценните икони и църковна утвар от църквата и избягали нагоре в гората да се скрият. С игумена в манастира останали осемнайсет монаси и четирима поклонници. Когато бандитите нахлули в манастира, те се заключили в една кула покрай северната стена на манастира и отказали да одобряват католицизма.
Разбойниците натрупали към кулата голям куп дърва и изгорили живи затворените вътре хора. Дълги години в символ на почитание към двайсет и двамата мъченици монасите не разчиствали купа остатъци от кулата. Двеста години по-късно, когато почнали строителството на новото, северно крило на манастира се наложило да разчистят. Намерили и деликатно събрали костите на всички мъченици. Сред купищата камъни, останали от кулата, монасите разкрили и иконата на Св. Богородица, която игуменът бил взел със себе си. Тя освен, че оживяла от пожара, само че и по-късно двеста години, изложена на дъжд и мраз, останала непокътната. Монасите я почистили от боклука и я изложили на видно място в храма. Там си е и до в този момент.
Манастирът е имал и положителни, и неприятни времена. Два пъти разрушаван изцяло и възстановяван още веднъж. В началото на деветдесетте в манастира са останали единствено четиринайсет монаси и съществувал действителен риск гърците да го населят със свои монаси и да го трансфорат в гръцки. За наслада това не се случило. След като ръководството на манастира е поето от днешния свещеник Амвросий, броят на монасите почнал постепенно да пораства и през днешния ден те са към четиридесет.
Не знам другите хора, посетили манастира, по какъв начин са възприели това свое пътешестване. Определено манастирът влияе мощно на всеки, който прекрачи прага му. Сигурен съм, че още дълго ще чувствам неговото въздействие, само че някак си не мога да кажа, че съм ходил на поклонение. Имам чувството, че по-скоро съм бил на екскурзия. Може би бързия и елементарен метод, по който стигнахме до манастира, и се върнахме по-късно. Преди години това пътешестване е отнемало дни. За хората, които са нямали опция да отидат до Йерусалим, и да се поклонят на гроба Господен, е било задоволително три пъти да посетят Атон, с цел да получат правото да се назовават хаджии. Тоест три пътувания до Атон са се равнявали на едно до Йерусалим, а ние отидохме и се върнахме за три дни. Това не пречи да съм признателен на ориста, че ми даде опцията да извърша и тази своя фантазия.
Дано съм съумял да ви дам опция най-малко мъничко и вие да усетите какво съставлява Зограф. Българската парченце от Света гора.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ